И тази вечер стотици българи излязоха на терасите си и отдадоха почит към усилията на всички лекари, които се борят с коронавируса и излагат ежедневно живота си на риск, предаде Bulgaria ON AIR.
Не само техния живот, но и този на близките им.
Инициативата започна спонтанно в социалните мрежи и вече втора вечер хората изразяват по този начин благодарността си към медиците.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Аплодисменти заслужават всички!!!!, които работят в момента, за да живеем що-годе нормално в условията на извънредното положение:Персонал на хранителни магазини, бензиностанции и аптеки; Водачи в градския и обществен транспорт; Полицаи и пожарникари; Тираджии, които доставят храна и консумативи; Ако щете и администрацията, най-низшата - с тотално забранени отпуски, с министерски заповеди.Да изръкопляска и всеки на себе си и семейството си! И без паника!
Дядо Славейков описа българина:,,Де е то да си говедар, не е да си даскал. Говедаря го вали дъжда,а даскала си седи до печката. Защо да даваме по-голяма заплата на даскала?,,Не сме се променили
Видяла жабата, че подковават коня. Вдигнала и тя краче! Загадката е: Защо вдига и другият плавник? Българите за разлика от жабите, нямат нужда, нито от киселина, ни от електричество!
А за продавачите в хранителните магазини някой пляска ли. Същите, които са на работа (както и лекарите), но нямат представа дали срещу тях стои болен или не (за разлика от лекарите). За полицаите някой пляска ли всеки ден, че са изложени постоянно на риск и всеки ден са на фронта. За пожарникарите някой да е излезнал на терасата и поне да си е помислил да плесне с ръце за евала, че не се знае къде ще ги пратят днес. Осъзнайте се малко и не изкарвайте чудо, че някой отива да си свърши работата.
Аз предлагам всички корумпирани рекетьори, имащи се за лекари, да бдат осъдени до живот и специално за тях да бъдат отворени отново урановите рудници на България.
Предполагам има предистория тази история. И мен да искат да ме сложат с болните без предпазно облекло, без маски, ръкавици , при вирус, който е свръх заразен и не знаем как се лекува , ами и аз ще искам да напусна. Ако всичко е подсигурено, надали ще има паника сред медиците. То нямаше и организация ,как се приемат, какво се прави.
Тираджията дето ви кара храна и отива в устата на вълка, спи по границите и послед седи задължителна 21 дни карантина не му е нужно ръкопляскане според вас ? П.С.Нямам нищо против медиците
от 62 - има имаме 2-*** умрели, 20 в болница и другите са вкъщи. Реално са толкова малко защото малко са тествани. При тези цифри от белодробната искаха всички да напуснат, в Александровска търсят доброволци, 2-ра градска се бунтуват. На мен ми се струва , че е малко рано да ръкопляскаме, по - скоро трябва да се замислим с какво да помогнем. Както каза Годжи идва нещо страшно, непърва ще цъфнем.
Ако стане като в северна Италия ,хич няма да им е до аплодисменти!Този ,,феномен" е само в южна Италия където вирусът не се е разпространил както в севера.И както казва една наша сънародничка от северна Италия, ,,тук на никой не му е до аплодисменти"!
Навсякъде е нормално като се обяви къде ще са заразните болници да се направи риск профил и да има разместване на персонал. Самотни майки, жени с малки деца, бременни, възрастни със съпътстващи болести- много ясно, че ще поискат да са в друга болница. Не бягат от работата си, но да не са на линия 0. Никой не го смята за дезертьорство. А ти, предполагам накупи храна и хартия за следващите 2 месеца, заключи портата и сега четеш морал....
Мисля си , че от една такава криза може да излезем като едно по -сплотено, по-силно общество, ако оставим човешкото да ни води или напълно фрагментирано и разбито, ако оставим страхът и животинското да надделеят. Аплодисментите са вик към човешкото. Виждам тук много залитат към животинското.. Да бъдем хора, може и да ни е много нужно, много скоро.
Не избързвате ли с ръкоплясканията?! Още нищо не са видели нашите лекари! Половината от тях са изявили желание да напуснат Втора градска, след като я обявиха за център за приемане на заразени с вируса. Аз бих изчакала!
Както каза на времето Марио Балотели: "Аз не искам да ми ръкопляскат като вкарам гол. Това ми е работата. Както и аз не ръкопляскам на пощальона, че ми е донесъл писмото".